Как да възпитаме перфектни деца?/ Чужди езици

Ранно чуждоезиково обучение 

http://priateli.info/?page_id=982

автор: Емилия Славова

 От каква възраст е редно да започне изучаването на чужд език? Има различни мнения по този въпрос. Всъщност, по-коректно би било да поставим въпроса така: от каква възраст започва изучаването на езика? Тук вече спор няма – бебето започва да изучава езика, който се говори около него, от първите си дни и месеци, а може би дори и от преди това. Майчиният език не е генетично вроден, но според учените, вродена е способността на детето да усвоява езика, който се говори около него. И тази способност се проявява най-силно в първите месеци след раждането – във времето, когато си мислим, че детето още нищо не разбира. Всъщност именно тогава е най-силно изявена способността да се усвоят звуците на майчиния език, да се класифицира фонетичната система. Според професор Плънкет от Университета в Оксфорд, този критичен период се случва някъде около девет месечната възраст на детето. След фонетиката идва ред на лексиката – през втората година на детето се проявява способността да се свързват звуците с конкретни реални предмети от обкръжаващия свят и отначало с бавни темпове, а после скокообразно се развива речникът на детето. След това се развива граматиката – детето свързва отделните думи отначало в прости, а постепенно във все по-сложни в граматично отношение изречения. Ако се пропуснат тези „прозорци” в развитието, след това става по-трудно, а понякога – невъзможно да се навакса пропуснатото, защото мозъкът се ориентира към друг вид дейности. Известни са от историята случаи на деца вълци, оцелели като по чудо сред дивата природа, но неспособни да усвоят човешкия език след години на социална изолация. Известно е също, че деца, родени и израснали в чужди страни, безпроблемно и с лекота усвояват езика, който се говори около тях.

С други думи, най-благоприятният период за изучаване на език определено е периодът, когато детето изучава родния си език. Ако в този момент детето е изложено на повече от един език – то усвоява и двата паралелно (удивителното е, че повечето билингвални и мултилингвални деца правят разлика между двата и не ги смесват). Всъщност, в такава ситуация са поставени огромен брой деца по света, родени в мултикултурни общества, в които се говори повече от един език, както и много деца от смесени бракове. Дали това ощетява детето и забавя развитието му? Едва ли. Макар че паралелното усвояване на два и повече езика определено затруднява детето и е възможно проговарянето да се забави, в дългосрочен план ползите далеч надхвърлят загубите, а владеенето на повече от един език е безспорно богатство.

Разбира се, тук не става дума за „изучаване” на езика с тетрадка и молив в ръка и за полагане на някакви съзнателни усилия – каквито са обикновено асоциациите ни с езиково обучение на по-късен етап, когато е пропуснат именно този благодатен „критичен” период. Децата усвояват езика по най-естествения за тях начин – наблюдават, слушат, опитват се отначало да разберат света около тях и това, което им говорят околните, а след това, когато съберат достатъчно увереност, опитват сами да комуникират на този език. И колкото по-богата на стимули е средата, в която се осъществява този процес, колкото повече се стимулира дясното полукълбо на мозъка, отговорно за творческото мислене, толкова по-ефективно протича процесът на усвояване (именно „усвояване”, а не „изучаване” е това, което се случва на тази възраст). Не става дума също за „заливане” на детето с нови несвързани помежду си думи и тяхното запаметяване (както често се налага да правим, когато изучаваме чужд език) , а още по-малко с абстрактни граматични правила. По-важно е да се използват разнообразни зрителни, звукови, и двигателни стимули (известно е, че всяко дете има различни предпочитания в това отношение – разнообразието на стимули гарантира, че за всяко дете ще се открият подходящите за него). Важно е думите се представят в контекст, в игрова ситуация, да се свържат с картинки, цветове, различни форми, песни и стихчета, двигателни игри, танци, музика, драматизации – всичко, което би могло да провокира емоционалната реакция на детето.

Ако към този „коктейл” се добави гласът на мама – най-важният човек за детето в ранния период от развитието му – резултатите са още по-сигурни. Неслучайно родният език се нарича „майчин”. Изследванията на психолози показват, че бебетата проявяват определено предпочитание към езика, на който говори тяхната майка, както и към майчиния глас. Така че майката би могла да използва това по много начини – да пее на детето си (всяка майка, предполагам, го прави на родния език, но би могла да добави и песни на друг език в репертоара си); да слуша заедно с детето си записи на песни на друг език, да чете приказки (като майката може да прецени доколко е необходимо да превежда непознатите думи и кои от тях на кой етап да въведе); да подбира подходящи сайтове с езикови игри в Интернет. Майката също така би могла да придружава всяка от тези дейности с усмивка, зрителен контакт, физически контакт с детето (прегръдки, пляскане с ръце, когато каже нова дума, целувка), както и да води простички диалози с детето си на чуждия език, като отговаря вместо него, ако то още не е готово да отговори само (също „техника”, която прилагат много майки към децата си на родния език). Другата важна роля на майката е да наблюдава детето си – да следи какво му е най-интересно в конкретния момент, на какво реагира най-добре и съответно да подбира занимания, които предлагат именно такива стимули.

Освен майката, обаче, съществена роля в процеса на усвояване на езика играят връстниците и децата на близка възраст. Езикът е преди всичко средство за общуване, начин за приобщаване и социализация. Безспорно много от нещата децата научават не от родителите и учителите си, а именно от своите приятелчета. Дори и малките бебета се чувстват добре в компанията на други бебета и с интерес се заглеждат в лицата им. Още преди да умеят да играят заедно с връстниците си, едва проходилите се радват на компанията на други като тях и играят не със, а до тях, паралелно с тях, копирайки един от друг. Затова и най-добрата среда за усвояване на език е малката група, в която присъства мама за сигурност и още няколко деца, с които детето може да установи контакти и да завърже приятелства.

Ако към всичко това се добави богата на езикови, визуални, слухови и двигателни стимули среда, усвояването на чуждия език се случва неусетно за детето. В началото това става главно пасивно: детето свиква с езика, ориентира се във фонетичната му система и мелодиката му, овладява определени звуци. За родния език този процес отнема около година. Постепенно се добавят все повече нови думи от чуждия език, които детето разпознава първо пасивно, след което започва да ги използва активно. А след време идва и развиването на усет за граматичните правила – отново неусетно и плавно, така, както това се случва с родния език. По този начин чуждият език се възприема по възможно най-естествен и близък до усвояването на на родния език начин, и всъщност не се възприема като „чужд”, а просто като различен.

ardr_logo_50

Двуезичие и ранно изучаване на чужд език

автор: Георги Милков
Вестник 24 Часа, Неделя, 14-ти Февруари 2010

Хората, двуезични по рождение, са толкова различни от останалите, че образуват отделно човечество. У нас те са най-малкото малцинство. Доскоро България бе една затворена за света и вглъбена в своя комунизъм страна. Затова и смесените бракове у нас са нищожно малкои съответно малцина българи са се сдобили с два езика по рождение. А и невинаги родители от две националности отглеждат б алансиран двуезичен човек. Най-често децата от такива бракове си служат с два езика, но ги владеят в различна степен.

Двуезичие може да се постигне по естествен път в хода на общуването или чрез обучение. В зависимост от начина, по който двата езика са усвоени и си взаимодействат, психолингвистиката различава 24 типа двуезичие.

Двуезични   типове

Адитивен

Двата езика взаимно се допълват и обогатяват

Възходящ

Владеенето на втория език се развива заради засилената употреба

Балансиран

Двата езика се владеят на еднакво равнище

Свързан

Двата езика са усвояване едновременно и по сходен начин

Координиран

Двата езика са усвоявани по отчетливо различен начин

Прикрит

Владеенето на единия език се пази в тайна по някаква причина

Диагонален

Владее се диалект или жаргон на родния език и друг несвързан с него чужд   език

Вертикален

Основен роден език + диалект или жаргон на друг сроден чужд език

Хоризонтален

И двата езика са с еднакъв статус

Доминантен

Единият език се владее много повече от другия

Спящ

Единият език отдавна не се използва

Ранен

И двата езика са усвоени в детството

Късен

Вторият език е усвоен след детството

Начинаещ

Усвояването на втория език едва започва

Функционален

И двата езика се владеят повърхностно извън пряката работа

Максимален

Вторият език се владее като родния

Минимален

От втория език се знаят само някои думи и фрази

Природен

Ползват се и двата езика, но липсва обучение и практика за превод и   интерпретация на един от двата

Продуктивен

Вторият език се владее писмено и говоримо

Рецептивен

От втория език се знаят само някои фрази и думи

Рецесивен

Възприемането и изразяването на втория език запада заради неупотребата му

Вторичен

Вторият е добавен към първия чрез обучение

Половинчат

Недостатъчно владеене и на двата езика

Подчинен

Граматични форми от единия език се привнасят в другия

Субтрактивен

Вторият език е усвоен с умения, придобити от първия

Симултантен

И двата езика присъстват в потока на речта

Консекутивен

Вторият език е започнал да се усвоява на даден етап от усвояването на   първият

Извън тази подредба при усвояването на езици има и друга, според която хората се разделят на 4 групи. В първата – група А – са онези, с които общуването на два езика е започнало най-късно в осмия месец след раждането им. Тогава в развитието на мозъка започва процесът на латерализация – трайното специализиране на лявото полукълбо за лингвистични функции. Този процес се развива бурно до навършване на 2 години, така че някои учени изтеглят крайния срок за попадане в група А до тази възраст. “А” са хората с два родни езика, като и двата са равностойно и пълноценно усвоени, взаимно се допълват и обогатяват. И понеже са потопени в двата езика още от бебета, “А” са идеалните, съвършено двуезични хора.

Ако общуването на втория език е започнало по-късно, но все още в детска възраст, двуезичният човек е от група Б. Той владее и двата езика, но единият му е по-силен и го предпочита, защото по-често мисли на него, макар да може да мисли и на другия. За хората от група Б се казва още, че решителен за формирането им е факторът “гувернантка”. Има се предвид традицията по-заможните семейства да наемат детегледачки от чужбина, които покрай грижите за детето го научават и на своя език.

Третата група е В – за хората, които освен майчиния си език са усвоили и друг, но той им е “чужд”, в смисъл че това е станало чрез волеви действия и по пътя на обучение, започнало преди 12-годишна възраст. Тези хора също са двуезични, но при тях има съществена разлика в степента на владеене и ползване на двата езика.

Последната група Г е най-многобройната. Тя включва всички онези, които ползват в някаква степен още един език освен родния си, но това става подчертано неравностойно. Те мислят предимно на своя език и си превеждат наум на другия симултанно в хода на речта или консекутивно (първо планират какво ще кажат и после го произнасят).

Лявото полукълбо на мозъка е отговорно за езика, както и за математическото и логическото мислене. В дясното полукълбо пък се развиват способностите на човека да се ориентира в пространството, да различава лица, да разпознава образи, музика и пр. Връзките между двете полукълба са мигновени, но обикновено едното доминира малко над другото. Областта в мозъка, която е отговорна за разбиране на езика, се намира над лявото ухо и има форма на дъга.

През 1967 г. американският лингвист Ерик Лененберг формулира своята “Хипотеза за критичния период“. Според нея овладяването на даден език (а също и майчиния) трябва да започне преди 12-годишна възраст, защото след това е вече късно и той няма да бъде усвоен пълноценно. Тази теория се изгражда около нашумелия тогава случай с “Дивото дете”. Това е 13-годишната Джени, намерена в гората и отраснала сред вълци. Тя веднага е подложена на интензивно обучение на английски, но така и не успява да надскочи нивото на простите фрази и съвсем кратките изречения. При Джени критичният период е бил изпуснат, заключава Лененберг. До 12 г. се усвояват езиковите параметри – ако дотогава майчиният език не е достатъчно развит, нито втори, нито трети, нито който и да е следващ език ще се разгърне кой знае колко. С други думи, овладяването на чужди езици започва с изучаването на майчиния, като това е най-важният етап. През 1971 г. Ричардс разкрива как нивото на майчиния език влияе на нивото на чуждия в статията си Interlingual versus Intralingual Errors.

Според друга сходна теория началната фаза на изучаване на чуждия език е крайната фаза на изучаване на родния. Тоест изучаването на чужд език е само надграждане над майчиния, разширяване и съпоставяне с него. По-добре е двата езика да са от различни семейства (да речем, български и английски). Колкото повече контрасти има, толкова по-лесно се оказва усвояването в сравнение със сродните езици, например български и сърбохърватски. Колкото по-”чужд” е изучаваният втори (не трети и всеки следващ, а именно вторият) език, толкова по-обогатяващ е той за езиковите структури на мозъка. Затова е добре българчетата да се записват на немски, испански, японски и т.н.

Науката отдавна е установила, че при хора, които развиват своите езикови умения цял живот, рискът от инсулт е по-малък. Затова се препоръчва на възрастни хора да четат всекидневно – като гимнастика за мозъка, а още по-добре и на чужд език. С колкото повече езици и на колкото по-високо ниво борави мозъкът, толкова по-активен и разгърнат е неговият капацитет.

При двуезичните хора от група А обаче не е регистриран нито един случай на мозъчен инсулт! Това е най-поразителният страничен ефект, който се проявява при двуезичието и показва колко голяма е ползата от него. На нейния фон като точица в небето се проектира единственият, и то съвсем мъничък недостатък.

При двуезичните хора често се проявява т. нар. конкуренция на речниците. Ако познанията по български и английски, да речем, са много добри, неволно се заместват изрази, объркват се и безсъзнателно се вземат думи от английското “чекмедже” за българско изречение.

Причината е, че самата мисъл тече по този начин. Поради това няма случай на двуезичен човек от група А да е достигнал до самите висини на даден език, да е сътворил най-изящната словесност, да е станал като Шекспир или като Ботев. Но пък от такива хора лесно може да излезе автор като Джойс, Бекет или Борхес, които жонглират с езиците, сякаш те са един, общ език.

Все пак и при двуезичните хора всеки човек е индивидуален, често трудно податлив на категоризация случай. Психолингвистиката е млада наука и понякога доста разочарова с несигурността си. Тя по-скоро документира какво се случва с човека в езиково отношение, но е все още твърде некомпетентна да обясни случващото се. Затова в нея съжителстват множество общоприети и все пак противоречащи си теории. Тя обаче е достигнала до трайното убеждение, че колкото по-добре човек познава собствения си език, толкова по-далече, в математическа прогресия може да стигне в усвояването на всеки друг език.

Поради това за нас, българите, най-добрият курс по чужди езици са уроците по български в училище. За жалост на тях се гледа с голямо пренебрежение, като с годините положението се влошава, и това автоматично оказва влияние върху усвояването на чужди езици.

Колкото по-слаб е българският ти, толкова по-податлив си да научиш погрешно чуждия език и да доразвалиш родния си. Именно слабите по български език имат най-големи проблеми в езиковите курсове, а и като правило изпитват неприязън към тях.

ardr_logo_50