Как да възпитаме перфектни деца? /Изкуства

  • Нечетенето убива

    Голямо изкушение е, когато човек прочете, че 70% от българите не са си купували книга в последната година (проучване на “Галъп”) да наплюе сънародниците си, използвайки магически думички от типа “опростачване на нацията”. Ще си го спестим. Първо, защото да си съдник е вече значително опростачване: живеем в нацията с най-много морални екзекутори на глава от населението. И второ, понеже е голяма скука да ругаеш хората: имам предвид те остават някак беззащитни, ти вече си ги наругал и току-виж вечерта си се напил и забравил, а те остават неспособни да отвърнат като след опръскване от кола профучала в дъжда.

Затова четете – колкото искате и когато искате. Но обърнете внимание на една спасителна идея, изразена по различен начин в три интервюта:

“Литературата ти помага да спечелиш още един ден живот. Още малко смисъл. Гледам новините: мъж убива детето си, стреля по жена си, гонки по софийските улици, убити по спирките. Какви са всички те? Хора с огромни празни дупки. Не четат книги, не ходят на театър и нямат с какво да запълнят дупката на безсмислието. Чалгата не помага, вземаш колата, настъпваш педала, стреляш. Все още вярвам, че литературата може да бъде противоотрова за това безсмислие.” (Георги Господинов, писател)

  “Досега не съм защитавал човек, който ходи четири пъти месечно на театър, опера или пък чете книги. Обикновено те не правят престъпления.” (Марин Марковски, адвокат)  

“В образованието все по-малко се набляга на музиката. В министерствата хората понятие си нямат, че ако едно дете свири на цигулка от малко, може и да не стане цигулар, но в него се възпитават чувствителност, дисциплина, интерес към духовното. Винаги си личи, когато един човек се е занимавал с музика.” (Васко Василев, музикант)

  И така: изкуството спасява. Спасява буквално – не говорим за извисяване на душата и подобни добродетели, а за антикриминален ефект. Културата като реле в главата , психически балансьор, омекотител на действителността. Дупката на безсмислието, за която говори Георги Господинов, е опасна и уязвима територия: остане ли зейнала за по-дълго, бързо се пълни с обратното на културното – агресия, примитивност, сляпа емоционалност, която руши. Ние, хората в медиите, носим вина, за това, че рядко говорим за тези оголените празнини: това, че едно убийство е от ревност, една кражба от безпаричие, едно изнасилване от сексуален бяс, е извод от повърхността: най-долу винаги лежи празнината на безсмислието. За нея е неприето да се говори. Понеже е скучно и абстрактно. Никой няма време за абстрактни неща. В света на маркетинговия хаос и култа към скоростта на нещата, всичко смислено остава демоде. Но имаме кофти новина: смисълът е отмъстителен. Книгите си отмъщават, когато са отказани Липсата на четене води до други липси, подземни и неминуеми; запълването на дупките на безсмислието е далеч по-важно от скапаните дупки по улиците. И тези дефицити заплашват не само хората без образование и пари, понеже книгите са скъпи. Да влезеш в графата “успял”, но без умението да дефинираш собствените си кризи, безпомощен като бебе всеки път, когато трябва да проумееш нещо вътре в себе си – надявам се да не ви звучи познато. Но се опасявам, че е. Затова световният ден на книгата е много повече от фетиш към текст, автори, хартия. Най-вече е Ден на смисъла и празник за всички, които се нуждаят от него. Лъжа е, че невежеството е блаженство. Невежеството е риск. Екстремен спорт е и скачане в тъмното. Не се пребивайте по толкова тъп начин. реклама <a href=’http://op.standartnews.com/www/delivery/ck.php?n=a25dbcbc&cb=INSERT_RANDOM_NUMBER_HERE’ target=’_blank’><img src=’http://op.standartnews.com/www/delivery/avw.php?zoneid=71&cb=INSERT_RANDOM_NUMBER_HERE&n=a25dbcbc’ border=’0′ alt=” /></a>