Защо да развиваме децата си?/Революция в обучението

Андрей Маниченко
 МОГЪЩАТА СИЛА НА ТРАДИЦИИТЕ “…       -Защо? -Винаги така е било. Из разговор  

За обучението на бебетата се заговори сравнително скоро. А всичко ново, във всички времена се е възприемало нееднозначно.

Каквото и да си говорим, обаче, всяка традиция има своите могъщи аргументи: „Винаги е било така“.

И на всяко стъпало на прогреса, старите традиции застават на пътя на новото.

Всички открития и изобретения, които в края на краищата са спечелили доверието на човечеството и вече се използват, неизменно са преминали  три етапа:

Първи етап: „Това не може да бъде!“

Именно това възклицание посреща идеите на Коперник ( 1473-1543)  преди 500 години. Няколко столетия неговият труд „За въртенето на небесните сфери“  е бил забранен от католическата черква.

Под смъртна заплаха, Галилей е бил принуден да се отрече от очевидното.

 Непокорният Джордано Бруно е изгорен на клада.

Аргументацията на отрицанието на този стадий е абсурдна: „Това не може да бъде, защото това никога не може да се случи“

За много хора този аргумент е много убедителен, и минава много време, преди да се появи съмнение.

Втори етап: „Не, тук има нещо…“

В този период очевидните преимущества на новото привличат все повече привърженици, но това още не е победа. До окончателния успех може да мине много дълго време.

Трети етап: „Как до сега сме живели без това?!…“

Едва сега, когато дългото съмнение е преминало в абсолютно приемане, може да се признае пълната победа.

Пътят от сляпото отхвърляне, до пълното приемане може да се окаже много дълъг!

 

Триста години след изгарянето на Джордано Бруно, на същия площад, е издигнат паметник.

Едва през 1828 година, католическата черква отменя забраната от труда на Коперник „За въртенето на небесните сфери“  (1543).

По зла ирония,очевидно, всяка нова идея ще повтаря съдбата на Джордано Бруно – първо ще я изгорят, после ще започнат да се съмняват и накрая, със съжаление и покаяние,  ще ѝ издигнат паметник.

В наше време пътят от първото „Това не може да бъде“, до последното „Как сме живели без това?!“ не е толкова дълъг.

Първият автомобил с парен двигател е бил конструиран през 1770 г., а масовото автомобилостроене  започва след век и половина.

Телевизията е измислена в края на ХIХ век, а 50 години по-късно, в няколко страни започва редовно ТВ излъчване. А сега дори не си спомняме, че само преди 20 години превключвахме каналите без дистанционни.

А още по-бързо от телевизията компютрите се изхитриха да покорят света,  а Световната Мрежа -  да го омотае.

Мобилната телефонизация се роди стремително, пред очите ни. Не успяхме да се огледаме, и в джоба на всеки имаше GSM.

Техническите чудеса превземаха живота ни, изминавайки за 10-20 години пътя от изобретяването до масовото производство, то с образованието нещата стоят съвсем различно.

На седемгодишна възраст децата тръгват на училище и на техния чин, както и преди 500 години лежи буквар, който почти не се е променил за тези столетия. А недоумяващите родители успокояват учителя: „Не се притеснявайте, че нашите деца знаят да четат, все едно, нека преминат периода с буквара, иначе няма да пишат грамотно.“

Новото хилядолетие настъпи стремително.

Децата родени в началото на века вече ходят на училище, а самото училище не се е променило. Останало е същото като преди няколко века.

Сменяха се управляващите, сменяха се идеологиите, а училищният звънец все така отмерва замръзналото време на часовете, химикалът е все така нетърпим към детските грешки, а менторският глас на педагога продължава да плаши първокласниците: „Вие сте дошли в училище да се учите, а ученето е тежък труд…“ Великата дидактика на Ян Амос Коменски вече 400 години господства в училищната система.

„Обучението от пелени“ не е ново явление. Книгата на Глен Доман „Как да научим бебето да чете“  е публикувана през 1964 година, но явлението „обучение от пелени“  почти още 40 години се намира на стадия „Това не може да бъде“.

Едва с настъпването на ХХ! Век започва вторият етап „Тук има нещо…“

 

ЗАБЛУДА ПЪРВА :

НА ТЕЗИ ДЕЦА НЯМА ДА ИМ БЪДЕ ИНТЕРЕСНО В УЧИЛИЩЕ

Този мит е роден от учителите, на които не им трябват нито умни, нито глупави ученици.

…..  

ЗАБЛУДА ВТОРА:

РАННОТО РАЗВИТИЕ ЛИШАВА ДЕТЕТО ОТ ДЕТСТВО

                 Този мит упорито се разпространява от тези милозливи лели, които но времето не са се наиграли на кукли. Те фанатично обичат малките деца, недолюбват  тиинейджърите и презират младежите. Като правило, тези лели трудно са завършили гимназия. Сега те искат децата винаги да си останат малки. С всички сили отместват “ тежкото“ време на ученичеството и мечтаят за детската безметежност.

В техните представи детската безгрижност е най-щастливото им време. И до толкова е най-щастлива, че по-добре да я отложим колкото се може повече, пък после – ще му мислим.

Привържениците на това заблуждение препоръчват децата да не тръгват на училище преди седмата си година, най-добре на осем. Според тях, точно тогава вашето дете ще е готово за училище – и физически и психически.

  …. ardr_logo_50  

 ТРИНАДЕСЕТ КРАЧКИ, НЕОБХОДИМИ ЗА ОБУЧАВАЩОТО СЕ ОБЩЕСТВО ОТ ХХI ВЕК

 Представете си нашето общество само след няколко години:
  • Всеки студент има персонален компютър
  • Всеки дом има компютър
  • Всеки ученик и всеки дом са включени към безжичен Интернет
  • Всеки човек, на всяка възраст може моментално да се свърже с най-добрите преподаватели в света по всички предмети
  • Всеки човек може свободно да избира най-добрите библиотеки, интерактивни научни музеи и галерии в целия свят
  • Всеки човек, заедно с други хора от различни страни, участва в разработката на нови обучаващи електронни игри, по свои любими предмети
  • Младите родители преминават специална подготовка, за да могат още през първите години на децата си да развият техните феноменални способности
  • Всяко четиригодишно дете може да чете, да пише да смята, да събира и изважда, да умножава и дели, да съчинява разкази, да рисува и да говори на три-четири езика -  и  всичко това то се  е научило играейки и получавайки от обучението голяма удоволствие
  • Здравето на всяко дете редовно се проверява – зрение, слух и другите органи трябва да са във великолепна“ готовност за обучение“
  • Децата постъпват в училище на 5-6 години, получили вече равни възможности да развиват всички свои способности
  • Самото училище е любимото място в целия град – то е базата, началото, където може да бъдат изследвани огромния свят на човешкия опит и знания, в рамките на глобалните програми, „отворени“ за всички жители на планетата
  • Учителите са висококвалифицирани и високоплатени специалисти
  • Най-опитните и квалифицирани учители, с уникални знания по отделни предмети обучават целия свят. А „учебниците“, които създават – това са интерактивни, мултимедийни, учебни сборници на практическия опит, създадени от висококвалифицирани екипи
  • Останалите учители са опитни мениджъри на обучаващи центрове, наставници на учениците подобно на гениалните треньори на великите спортисти
  • Всеки човек може да планира програмата на своето обучение на всяка възраст, както и да се включи към необходимите информационни ресурси, за да получат необходимите знания бързо и лесно
  • Всички абитуриенти получават много по-дълбоки знания от преди по базови дисциплини като четене, правопис, математика, естествени науки, география, история и общи знания, често наричани „Културна грамотност“

В училище се изучават три основни “ предмета“:

  • Как да се учи ефективно
  • Как да се мисли
  • Как да стана „самостоятелен мениджър на своето бъдеще“
Те не се преподават като предмети, а се интегрират като работни модели във всички учебни курсове. Структурата и устройството на училищата коренно са променени. Те са се превърнали в денонощни образователни и информационни центрове. Образователните курсове по хиляди дисциплини – от счетоводство да издателско дели и от писането на книги до развъждане на пчели – са достъпни чрез „Световната мрежа“; после следва обучение в местните информационни центрове. Широко разпространени са курсовете от един ден до шест седмици. В зависимост от социалните условия на училището, то има своя ферма, горско и рибно стопанство, вестник или радиостанция, и разбира се, свои опитни  производства, където обучаващите се на практика проверяват знанията си – по икономика, научни изследвания, или счетоводство. Всеки човек едновременно е и ученик и учител. Много малко хора излизат в пенсия в традиционното разбиране на тази дума. Често се срещат 70годишни дърводелци или инженери да помагат на вчерашните двойкаджии  да придобият необходимите навици. И те заедно изработват обучаващи пособия за предучилищните центровете. Всички, които желаят да работят са на „пълна“ заетост. Но в болшинството от развитите страни, само малка част от населението работи в големите корпорации, в режим „от 9 до 5“. Голямата част от населението работи сама за себе си, в областта, която се харесва,  продавайки своята продукция и услуги чрез Интернет, по всички краища на света. На практика, всички компании са се превърнали в образователни учреждения. Основната им роля е да организират хората, а не обезателно да им осигурят работни места. В повечето случаи хората имат собствен бизнес и работят по специални проекти  по договор, персонално или в групи. Почти всички нови центрове за обучение са свързани с търговски и други организации на „обучаващото се общество“. Не е ли, наистина утопично всичко това? Далечно, като до звездите? Напротив.Всичко това е възможно още сега. Изброените по-горе характеристики на бъдещето, съществуват и сега в различни краища на света. Подобни примери ще намерите в нашата книга. Примерите трябва не само да се изучават, но активно да се прилагат новите подходи в образованието. В обзора, изготвен за групата „Артур Андерсон“ открито се казва „Традиционната система на образование е остаряла. Необходимо е да се смени днешната поточна система, където всички „вървят в крак“ със „индивидуално насочено“  образование, основано на принципите на когнитивната наука – съдържащо изследване, осмисляне, потапяне и самооценка, и основано на естествения стремеж към  обучение, заложен във всеки още от раждането му.“ Тези изводи се оказали така убедителни за сътрудниците на „Артур Андерсон“, че те разработили собствен модел за училището на ХХI век.

Истинската революция в обучението се състои не само в промяна на училищната система. Тя се заключава в ученето за това, как да учим, в ученето на това как да мислим,  в изучаването на нови методи, които могат да се използват за решение на всяка, възникваща пред нас задача, при това на всяка възраст.

Ето защо казваме, че революцията в обучението е значително повече от реформирането на училището. За щастие болшинството от пробиви вече са направени, при това от опитни и знаещи педагози. Някои идеи дойдоха от бизнеса, някои – от спортната психология и практиките на спортните треньори. Много идеи се основаваха на постиженията на науката за човешкия мозък. Други – на изучаването на храната или на оздравителните програми. Много открития бяха направени, благодарение на обединението но обществото, училището и бизнеса, с цел да се планират пътища в бъдещето.

Ние сме убедени: за да се създаде истински обучаващо се общество са необходими активни действия в тринадесет отделни, но взаимосвързани направления.

ardr_logo_50

НАЙ-НОВАТА РЕВОЛЮЦИЯ В ИСТОРИЯТА

РАЖДАНЕТО НА СВЕТОВНАТА МРЕЖА ЗА ОБУЧЕНИЕ

 

Преживяваме революция в средствата за комуникация.

Тя променя начина ни на живот, общуването и мисленето, а също така и средствата за създаване на благосъстояние.

Тази революция до голяма степен ще определи нашето бъдеще.

Най-вероятно един от петима,  дори от развитите страни, знае как да се възползва от лавинообразния поток на промени, случващи се в света.

Ако не намерим отговори на тези въпроси, то бързо растящото разслоение на бедни и богати ще се превърне в пропаст – пропаст от нищета, отчаяние и тероризъм.

Необходима ни е паралелна революция в областта на „ученето през целия живот“, допълваща информационната революция. Така всички хора биха се възползвали от плодовете на сегашната епоха на „потенциално изобилие“

Най-добрите от 59 милиона учители по света, ежедневно работят с около 30-40 ученика едновременно. Съвременните технологии вече позволяват на преподавателите да споделят своите знания с милиони ученици, живеещи в различни страни.

Търсещата система Google само за секунда може да прегледа три милиарда страници и да даде отговора на учащите се.

На този фон, образователните  системи, които още не са осмислили ерата на персоналните компютри изглеждат отживелица. Да не говорим, че отделните РС отдавна са отстъпили път на ново общество от открити, глобални комуникационни мрежи.

В днешно време, за първи път от цялата история на човечеството, ние знаем как да съхраним почти цялата най-важна информация, събирана в целия свят и да осигурим мигновения достъп до нея – на практика във всякаква форма, и на практика на всеки човек на земята, а освен това ние знаем как да обединим с глобална обучаваща мрежа всички хора.

Нещо повече, в днешно време, можем да получим по-голямата част от информацията безплатно.

Интернет,  Google, Linux  и самата „Световна паяжина“са пример за успеха на движението за откритите програмни средства /open source/.

Тези средства откриват за нас нова ера в просветата.

Поразителните мащаби на тези промени ни задължават цялостно да преосмислим всички наши теории за образованието.

За щастие, вече съществуват модели, от които можем да изберем:

Модел «Революция в обучението»: най-подходящото време за развитие на детските способности за учене – това е времето преди училище. Именно тогава в мозъка се развиват болшинството от основните връзки.

Модел «Революция в обучението»: ……Днес всеки е и учител и ученик….

 

Модел «Революция в обучението»: Най-успешните училища по света се обединяват от следното:

  • Те запознават своите ученици със световната култура – приемането на великите постижения от всякакви култури и разбирането на света – това възпитава.
  • Да бъдат изследователи на света – да бъдат в състояние да провеждат научни изследвания, за да могат както самостоятелно, така и в екип, да разкриват себе си.
  • Да овладяват световни знания – по най-широк спектър от най-важни теми, свързани с културата, уменията и таланта на ученика.
  • Използване на световната мрежа за информационни технолотии, даваща на учениците, преподавателите, родителите и училищата достъп до нужната информация, вкл. До личните програми за обучение. Това създава от учениците
  • Граждани на света – уверени в себе си, способни да анализират сложни проблеми и да намират позитивни решения, и притежаващи
  • Квалификация на специалисти от световно ниво, със заверени дипломи и сертификати от престижни университети, с лични компютърни «порт-фолио» на достиженията и уменията.
Модел «Революция в обучението»:  осигурявайки път за преодоляване на междукултурните, междуетнически бариери, който би стимулирал развитието, и тогава ще се роди мирно общество с дух на сътрудничество. Ако осигурите на учещите се инструменти за съвместно изследване на културите, образованието ще придобие съвършено нова дълбочина.