История на РДР / Гениалните деца

Как да създадем математическите гении по-рано?

Пример 1. Авицена е бил син на събирач на дани (днес данъчен инспектор). Данъците са се събирали в буквален смисъл – да се броят и сортират монети, ювелирни изделия, съдове от ценни метали, скъпоценни и полускъпоценни камъни, перли, тъкани… Бащата на бъдещия Авицена станал чудесна бавачка за сина си: почти всеки ден, по много часове , а през „отчетния период“ и по цял ден той се занимавал с „натурално“ счетоводство.  Сортирал предметите, броял ги на глас и същевременно наглеждал бебето, което пълзяло около него. Скоро малкия започнал да повтаря движенията и речта на баща си. На две години малкият Авицена смятал (на това може да бъде научено всяко бебе, ако смятате пред него не по цял ден, а по пет или десет минути). Както всички малки деца между две и четири години, Авицена се старал да подражава на баща си, помагал му и това била за него най-интересната игра. В какво се състояла тя? Първо, това били манипулации с ръцете на неизчислимо множество повтарящи се предмети, второ – в тяхното броене, и трето – претеглянето им на теглилки и с ръце. Всичко това е позволило на малкия Абу да развие, по днешните теории едновременно феноменални „мануални“, „вербални“ и други форми на интелект.

И по този начин не било и възможно да има друг резултат – по-късно в училище момчето можело да усети лист хартия под килима, а като лекар – може да различи повече от сто болести само по едва уловимите изменения на пулса на пациентите… Никакъв проблем нямал и със запомнянето на големи текстове, например от Корана.   Пример 2.  Знаменития математик М.В.Остроградски, когато още „ходел прав под масата“, за да не пречи, му дали линия и го научили да измерва всичко, което му се изпречи пред погледа. От начало той просто полагал линията и радостно заявявал „Аз измерих!“ „Е, мири по-нататък“. После някой го попитал „Е, измери го, а колко общо измерени  метри се  събраха?“. С този подтик малкият усвоил смятането. Така до тръгването му на училище, това била най-любимата игра. По-късно Остроградски станал велик математик, академик само на 29 години.  

Пример 3. София Ковалевска, като дете, по цели дни разглеждала математическите формули по диференциално и интегрално смятане. С листове от тези лекции били облепени стените на стаята й, вместо тапети. Когато след няколко години частният учител по математика започнал да преподава, бил удивен, че София всичко разбира. Така, благодарение на своевременно създадената „развиваща с графични символи“ среда, София Ковалевска станала известен математик, първата жена-професор, и открила пътя към науката на всички жени.

Пример 4. На четиригодишния Алберт Айнштайн му подарили магнитен компас. Всеки ден играел с него. Уредът го поразявал, непрекъснато търсел „невидимите нишки“  с които стрелката била вързана към северния полюс. По сведения на самият Айнщайн, въпросът „защо стрелката запазва посоката си,  го занимавал и нощ и ден. Едва на третия опит постъпил в Технологичния институт… Така, да мисли само за това и постепенно да натрупва и осмисля нова информация,да  прави „умствени експерименти“  станало любимо занимание за Айнщайн. Ден след ден, година след година, и това довело да оригиналната теория за пространство и време и за онези три статии… които потресоха света. Така сила имат детските впечатления.  

Пример 5. Знаменития Норберт Винер, основоположника на кибернетиката, го научили да чете на 2,5 години. Обучавал го баща му, който открил за целта специална методика. А Сергей Есенен, гениалния поет, започнал да чете пет годишен. Оказва се, че много Нобелеви лауреати са били възпитавани с една от модификациите на „моцартова методика“, разработена от християнския свещеник Витте за сина си. Съгласно тази методика детето лесно може да усвои програмата на средното училище до 10 годишната си възраст. После детето постъпва в ВУЗ и като правило, към момента на зрелостта си вече е завършило две или три висши образования.

  Пример 6. Н.Н.Боголюбов, академик – ръководител на научния център за ядрени изследвания в гр. Дубна. Родителите го научили да чете на три годи; завършил е средното училище на дванайсет години.

Пример 7. И.М.Виноградов, академик. Родителите го научили да чете и пише на три години.  Станал изключителен математик  и организатор на съветската наука.

Пример 8. Повече от 300 гении на човечеството, според биографите им, ги обединява това, че те всички имали една обща страст – те всички, почти непрекъснато нещо пишели. Те се оказали 99,9%. Това е откритие на американска журналистка, направила анализ на техните навици. Някои пишели в бележници, някои на стотици хвърчащи листчета, някои в дневници… „Всички гении са писачи“ според изследователката.

И така, излиза, че гениалността е свързана с ранното обучение по четене.

ardr_logo_50

Великите българи по света – проф.Минко Балкански

http://www.dnes.bg/obrazovanie/2012/12/26/velikite-bylgari-po-sveta-prof-minko-balkanski.175905

ardr_logo_50